Вие сте тук:   Подправки » Енциклопедия на подправките » Мащерка 

Латинското наименование на мащерката е Thymus vulgaris. Думата thymus произлиза от древногръцки и означава смелост, сила, мисъл. Смята се, че растението произхожда от Древен Египет, където са се отглеждали огромни плантации от мащерка. През Античността е позната в средиземноморските страни. През Средновековието монасите бенедиктинци я пренесли в Западна Европа. През 12 век Света Хилдигард фон Бинген, монахиня от бенедиктинския орден и прочута лечителка, споменава мащерката в трудовете си. За лечебната сила на тази подправка пише и монахът-доминиканец Албертус Магнус /1200 -1280г./

Мащерката е ниско полухрастче с твърди клонки и ароматни листа. През лятото цъфти с малки бели, розови или пурпурни цветчета. Растението се събира преди да се разтворят цветните пъпки, като се реже и връзва на снопчета.

Листата имат приятен мирис и са парливо ароматни на вкус. В тях се намира главното активно вещество на растението – тимол. То е основна съставка на етеричното масло от мащерка и притежава добри антисептични двойства.

Мащерката се използва за подправяне на меса, яхнии, риба и дивеч. Тя е част от подправните смеси bouquet garni и herbes de Provence, в близкоизточната заатар /заедно със сусам и сумак/, в креолския джърк и в индийските къри смеси.

Консервиращото действие на мащерката е използвано в Древен Египет за направа на масла, които се използвали при балсамирането.